The Swedish Social Service is punishing the kidds of ms Tomova in Sweden - 27 December 2012

Шведската соц. служба е отнела незаконово трите ни деца Мимми, 15 г, Розита 14 г. и Румен 11 г. от 01 септ 2012 . и ги държи изолирани без контакти с външния свят в сиропиталище Атенагорден в гр. Уддевалла. Всичкият персонал, вкл. бащата на децата грижливо са укривали от мен цели три месеца този факт. А може би за да не помогна на децат си да излязат на свобода. Не знам поради какви съображения, но когато персоналът от соц. служба в гр. Уддевалла отказва от 25 ноември 2012 г. насам да разговаря изобщо с мен, то аз пуснах 2 жалби в Сусиолстиирелсен и сусиолнемнден над тази служба в гр. Уддевалла без никакъв резултат. Принудителното осиновяване на деца в Швеция е една доходна търговия за шведските общини. Накрая ми отговори една секционна шефка, г-жа А-К. Б. и каза че няма да ми дават никаква информация тъй като съм била загубила род. си права. Останах в голям шок и недоумение и я попитах кой кога къде и как е провел съд. процес и ми ги е отнел в коя държава и защо без моето знание. Тя ми отвърна в Е-мейл "Влез в контакт с учрежденията в България за отговор".

Досетих се че се касае за съд дела в които бившият ми съпруг от Швеция е водил против мен като ищец цяла 2011 г. и отидох да си опресня спомените до Архива на Окр. Съд вр. Монтана от където получих препис на "Решение" по гр. дело 70 463 от 2011 г. на Районен Съд Монтана. От там останах още в по-голяма почуда, защото не само че родителските ми права не бяха пипани, но и на стр. 1 в самото "РЕшение" г-н съдията бе изрично допълнили че той няма да вземе отношение по този въпрос, а на стр. 6 от 7 общо на "Решението" по същото гр. дело във втория си абзац под рубрика "Съдът реши" съдията бе определил РЕЖИМ НА ЛИЧНИ ОТНОШЕНИЯ МЕЖДУ МЕН и децата ми 2 съботи месечно, 1 календарен месец вс. лято и периода между Коледа и Нова година през 1 година със старт 2012 г.

Съобщих на Външно мин-во и на Мин-то на правосъдието и на Бълг, посолство в София с молба да съдействат като изпратят една кола до соц. служба в гр. Уддевалла и издействат децата ми. Но те ми отказваха докато ми се обади една от най-известните адвокатки в цяла Скандинавия която ми предложи сама услугите си потресена от нашия случай. Тя отиде на крак с Решението до соц. служба в гр. Уддевалла на 21 дек 2012 следобеда, но същата гореупомената секц. шефка й отказва децата и й предоставя три нови Удостоверения че животът на трите деца е в опасност и им се забраняват срещи и с бащата им и с ммайка им. В тези им удостоверения соц. служба в гр. Уддевалла продължи да лъже че съм с "отнети Родителски права". В същото време същия ден една друга контактна отговорна служителка на децата г-жа К. Рослунд ми се почти извини по тел. "Ние не сме виновни, касае се за порешно тълкуване на превода ти в Данъчната служба" . Моята справка с данъчното учреждение (Скаттеверкет в гр .Гьотеборй) на 20 дек 2012 г. доказа същото, като чиновникът там г-н М. У. беше изключително нервен и се оправдваваше с преводача си. Аз го упрекнах че не е погледнал подчертаните с курсивен и надебелен шрифт уводни думи (мотивировката) на стр. 1 в Увода на "Решение" по гр. дело 70463 от 2011 където бълг. съдия бе изредил на кои параграфи се позовава мнението, но той започна да ми говори за друго. Аз го упрекнах тогава че не е погледнал Режима на лични контакти който не би трябвало да притежавам изобщо ако ми бяха отнети Родит. ми права, но той започна да говори за друго. Тогава се опитах да му обясня и че самият г-н съдия най-любезно се е изказал писмено в долния край на стр. 1 от "Решението си" че "няма да вземе отношение по въпроси свързани с упражняване на родит. права" но г-н чиновника от Гьотеборй започна да ми говори за друго.. Аз го препратих към бълг. законодателство но той него не го разбира. Дори бях администрирана като "Случай в Унгария" с която държава нямам нищо общо още повече - юридически.

За това им отнемане на Род. ми права научих и от Шведската полиция. Защото тя отказа да изпрати полиц. кола до Атенагоурден и да провер" и живи и здрави ли са децата ми като загрижена майка, на която персоналът на "Атена гооурден" ми отговаря в един и същи глас "Ние не можем нито да дементираме, нито да потвърдим, че децата ти се намират тука у нас". С абсолютно същите думи отговаряха и контактните лица и шефките по соц. служба в гр. Уддевалла в периода 19-20 дек 2012 г. защото ги молех да пуснат децата по Режим за лични контакти на летището а аз да ги поема в Летище софия и да им ги върна на 01 ян 2013 г. и така отговаряха докато ми обясниха че вицепредседател на сусиолнеемнден без да ми кажат името му постановил на кризисна среща у тях на 19 дек 2012 децат да не се срещат повече с родители ми. Ако децата ми умират с какво изолацията им би помогнала? Та нали всеки умиращ търси майка си преди да умре?

Децата ми са много привързани към баща си което също е описано навсякъде в РЕшението на бълг. съд от гр. Монтана но е изопачено в техните три Удостоверения за умиращите деца от 19. дек 2012 г. че са уж били травмирани от липсата на родителска подркепа.

Аз предадох три весели, безгрижни и позитивни деца на баща им да напуснат на 14 дек 2011 г. Монана и България, усмивката не слизаше от лицата им нямаха тъмни кръгове около очите, не се страхуваха и спяха добре, и с друго тегло, донасяха отлични оценки от училище и не бяха запретени от училище да разговарят само с 1 кюратор и психолог.

Препращам и към следните параграфи от Семейния кодекс на които нашето Решение от 70463 от 2011 МРС е водено като дело. Това е една процедура която няма нищо общо с тази която шведите ми приписват и която в Бълария се прилага за наркомани. Аз не съм наркоман, пия само билков чай с мед и дестилирана вода.

Нашите параграфи от дело с номер 70463 от 2011 са
127:2, 127, а:2, 127 а:4, 59:9, 143 - всичките са от СК. В моето дело се присъжда ИЗДРЪЖКА изплащана от мен на децата ми от м. август 2011 г. насам. Ако бях с отнети Родителски права то липсва процедура както за удържане на детска издръжка, така и за предоставяне на Режим за лични отношения

В издадени три броя "Удостоверения" Социалният съвет (сусиолнеемнден) неговият вицепредседател г-н Саид Улссон лъже, че на децата им било зле с мене затова с тия три документа на 19.12.2012 им забраняват контактите с мен още повече. Все едно да съм имала някакви! Та те три месеца се криха и не ме информираха че децата ми са принудително иззети и пласирани в сиропиталище! Цял месец търсих персонала им и той не отговаряше на всичките им общински нива на Е-мейлите ми. Накрая една секц. шефка се отзова и отказа да разговаря с мен, като се отзова към "учрежденията в България които са ти взели род. права". Да но в решението на съда не е имало подобна процедура за лишаване от родителски права изобщо в България и значи шведско решение на Съд в гр. Малмьо важи от 28 септ 1998 г. за мен и за бащата на децата и в което пише, че запазваме еднакво делено родителско право. Това важи и друго нищо. Един ден една друга госпожа от соц. служба в гр. Уддевалла К. Розлунд реши да ми отговори най-после по тел. и ми каза "Грешката не е наша" ами се обърни към Данъчната служба, те са тълкували погрешно една версия на преводача си там.(Значи те знаели и къде била грешката, много странно!) Контактният служител г-н М. А. се оказа крайно нервен и не пожела да слуша нито за процедури, нито за параграфите основополагащи съдопроизводството, нито за определения от българския съдия РЕжим на лични отношения между мен и децата, нито за определената сума да плащам детска издръжка на децата. Той се беше фиксирал върху някаква дума в края на Решението която техния преводач превел като "родителските права се дават на Петер". Викам да, но в моя превод е "грижите за децата се дават на Петер". Не пожела изобщо да погледне Делото в цялостния му вид, и да вземе отношение по самите дори обяснения на съдия Колев, като това, че 'родителите имат равни права и задължения към децата до навършване на пълнолетие" или към второто му обяснение като съдия в Решението си "аз не вземам отношение по въпросите свързани с упражняването на родителските права". Все пак ми даде правото да "обжалвам"

На 19.12.2012 г. когато изпращам адвокатка да прибере децата от соц. служба по Режима за контакти от съд. решение на съдия Колев и да ги препрати на летище Гьотеборй за София, й връчват ново решение - три броя Удостоверения в които социалния неемнд твърди, че ограничава контактите на децата с майка си със забрана за контакти, защото "на децата им било зле" от тях. Като да съм имала някакви??? Та аз не съм виждала децата си от 14.12.2011 г.
В същност нещата стоят обратното. Синът ми не заспиваше никога сам в кревата си а идваше в моя и прегърнал ме, заспиваше. Като малък го носех на ръце и той ме целуваше докато го носех. Имаме невероятен физически контакт. На 01.12.2012 прибраха телефоните на Мимми и Розита и те вече не могат да разговарят с приятели и съученици с роднини от България, а това са български деца, които са прекарали 80% от живота си именно в България.

Касае се за прекарали 80 % от живота си в България и за социализирани в Бълг. култура три деца. Те дори не са шведи и умират от ужас и страх само от присъствието на шведи около тях. Че децата са се поболяли след изолацията им в сиропиталището Атенагоурден в гр. Уддевалла е разбираемо. Това са нечовешки и нехуманни спрямо деца експерименти за чийто отиващи си животи нашата бълг. общественост и власти - нашите еврокомисари и правителствени властници, медии, уви не правят абсолютно нищо!

Това е все едно службите в Турция или Малайзия да затворят по време на отпуска шведски деца и да ги скрият в сиропиталище три месеца без да желаят 1 месец да разговарят с майка им в Швеция къде са децата й, и да ги подготвят за осиновяване в три турски семейства въпреки че майката има решение на шведски съд? Как би се почувствала тя??

С уважение
Ваша и безкрайно разтревожена
МАрийка К. Томова
майка на умиращите деца Мимми, Розита и Румен Томови-Каллмир
България
22.12.2012 г. в 18:34 ч. бълг. време

Våran omröstning

Statistik

Logga in

Sök

Kalender

Inläggsarkiv

Sajtens vänner