ПИСМО, КОЕТО ИЗПРАТИХ ТОКУ-ЩО (16.12.2012 Г. В 21.50 Ч) ДО БЪЛГАРСКОТО ПОСОЛСТВО В ГР. СТОКХОЛМ (НА БЪЛГАРСКИ ЕЗИК)/Open letter wich i send to Bulgarian Embassy i Stockholm 16.12.2012. Ett Öppet brev som jag sänt till Bulgariska ambassaden i Stockholm den 16.12.2012. 
Това писмо ще им го изпратя повторно по Е-мейл като приложа преди това сканирано решението на съда, а ще го пусна утре и препоръчано, с обратна разписка - за да си го заведат с входящ номер, защото за Е-мейлите спокойно могат да кажат, че виж ти, НЕ са ги получили!!!.Както ще пусна и копие от него по същия начин до нашето Външно поради същите съображения! Това е иначе адвокатски съвет. Който желае нека си го публикува на Блога си! Благодаря предварително!
 
Здравейте отново!
Огромно съжалявам, че ще трябва да ви безпокоя около празниците, но имаме 2 проблема тука които не можаха да бъдат разрешени от нашето Външно въпреки 15 страници най-подрбоно мое обяснение за първия проблем. 

Много жалко за детето, с такъв хъс и жизнерадостност започна 14 години от живота си – винаги усмихната беше магнит за възрастни и деца, печелеше нови приятели от раз на улицата с шарма си и с жизнерадостта си. Усмивката не е слизала от лицето й, да бъде изоставена от Външно и от включително от Вас в Българсккото посолство след разговори и най-подробни писма със Зов за SOS. Оставам с впечатление че беше съвсем друго отношението на подобни учреждения към нашите Либийските сестри с дивиденти против политиката на Кадафи. Но да спасявате български гражданин и при това български деца с българско гражданство в Швеция - на предстоящата смърт на Мимми Каллмир след толкова подробни обяснения и зов за помощ никой ама изобщо не реагира! Аз съм й майка обаче и не стоя така безучастно към смъртта й, към която разиграват Мимми Каллмир затворена без училище, без дневна светлина, без разрешени контакти, без телефон, без разрешено й раздвижване вътре дори и нормални порции храна в Атенагоурден в гр. Уддевалла. 
Да реагирате с такова безразличие около Коледа, когато иначе цяла България е съпричастна към участта на пострадали деца, не Ви прави чест на Посолството. 

Представител на Въшното ни министерство в София ме препрати онзи ден на 14 дек 2012 към водене дела. Това и аз си го знам и го вършва, но за съжаление случят е СПЕШЕН и печеленето на дела с години и месеци напред изобщо не устройва спасение живота на Мимми Каллмир което е актуално в м о м е н т а, който й живот е от 26 ноември 2012 в ръцете на престъпна социална служба и групировка, отмъщаваща си на разобличенията на майката и на жалба в полицията от 2007 г. - г-жа Рандрюп (по заключение на сторилия пълно разследване г-н Йордан Ненов шеф на соц. служба в гр. Вършец от февр 2008 г. още). 

Аз откакто спечеля родителски права в България чрез дела моята дъщеря Мимми ще е вече от отдавана най-вероятно мъртва или (далеч по-малко вероятно) грубо инвалидизирана в ръцете на психопатната соц. служба в кв Долааберй, Удддевалла и доктора й-приятел на г-жа Рандрюп, д-р Юнас Лундберй, дето ме плашеше на 17 авг 2007 преди да се върна в България с децата " Ще те затворим там дето червеи ще ти ядат главата докато си жива". - И като не намериха мене завърнала се в Швеция заедно с децата през ян 20012 и им се изплъзнах след 2007 г. съм си останала в България да живея - хайде сега си отмъстят убивайки детето както доктор Менгеле е правил 1932 г. в Нацистка Германия. И Мимми, и баща й Петер, и аз и г-н Йордан Ненов сме на същото мнение че се касае за отмъщение на дете заради майка. 

Аз пиша по 300 писма и моля за НЕЗАБАВНА помощ, а не след като погреба дете, но светът мълчи, включително отговорните деца които можете с правомощията си фактически да сторит енещо за своите български граждани, още повече че тук на наша страна имаме и Решение на Районния съд в гр. Монтана по гр. дело  70463/2011 от дата 07 ноември 2011 г. и което решение е предствено на соц. служба в гр. Уддевалла преведено от български на шведски от бащата Петер Каллмир и в което съдебно Решение, съдия Цветан Колев е установил з а д ъ л ж и т е л е н график на свиждане и посещение на децата умайка си и който през тази 2012 г. се пада между Коледа и Нова година 2012. Но шефката на соц служба в гр. Уддевалла г-жа Анна-Коорин Берйстрьом отказва да го прилага, чете и дори да разговаря с мен, тя дори не отговаря на писмата ми, а Атенагоурден не отговарят по телефона им и го превключиха на факс тази седмица, а би трябвало да ми предаде трите деца за да ги водя в България през този период. Тя няма избор. Пише ли съда това - трябва да се спазва и от българи и от шведи и от нешведи. Аз не съм платила 11 000 лева по дела в гр. Монтана, за да не спазва днес никой решенията им из Европа. Нали сме в ЕС?? 

Помолих ви за извозване с 2 коли от Стокхолм, които предложих да Ви платя, не приемате.
Детето ще умре в ръцете на садистите си-мъчители! Това е!

На чия отговорност ще падне смъртта й или грубото й инвалидизиране??? 
Кой ще я гледа в инвалидна количка? 
Кой ще я погребе като се свидите за 2 коли?

Извинявам се за грубия тон, но мисля че Вашите собствени деца, едва ли Ви струват 12 часа път с кола в чужда държава? Пътувала съм много из Европа и мисля че цената която заплащате за три детски живота е невероятно ниска!

Всичката ми кореспонденция от този момент ще бъде отворена за Българската общественост.

Марийка К. Томова
Възмутена майка