Våran omröstning
Statistik
Totalt online: 1
Gäster: 1
Användare: 0
Sök
Kalender
| « December 2012 » | ||||||
| Må | Ti | On | To | Fr | Lö | Sö |
| 1 | 2 | |||||
| 3 | 4 | 5 | 6 | 7 | 8 | 9 |
| 10 | 11 | 12 | 13 | 14 | 15 | 16 |
| 17 | 18 | 19 | 20 | 21 | 22 | 23 |
| 24 | 25 | 26 | 27 | 28 | 29 | 30 |
| 31 | ||||||
Inläggsarkiv
Sajtens vänner
Min sida
Torsdag, 25.04.2024, 16:43
Välkommen Gäst
Förstasidan » 2012 » December » 27 » Моят пръв контакт по тел. с Атенагоурден - мъжки глас ухаещ на детска смърт
Välkommen Gäst
00:56 Моят пръв контакт по тел. с Атенагоурден - мъжки глас ухаещ на детска смърт | |
| Току-що (на 17.12.2012 г. в 18.20 ч.) звънях до Атена гоурден в шведския град Уддевалла. Където бяха опазили в тайна от три месеца че изолират без училище, без храна, без светлина, без контакти най-голямото от децата ми, което имаше там правото да говори само с кюратор и психолог. Открих телефона им едва след като ме свързаха от нещо което наричат "свръзката" на Общината Уддевалла на телефонна централа 0522-2696700. Това е Централа от където с най-голямо неудоволствие ми съобщиха съвсем друг номер от изложения в телефонния им указател. Младата весела телефонистка ми даде накрая телефона на Атенагоурден с все същото голямо неудоволствие. От немай-как. Възрастен мъж вдигна слушалката с развълнуван, разтреперан и доста нервен глас. Представих му се като майката на децата, изброявайки трите деца по имме, която иска да чуе как са те, там ли са не са ли?'. Той ме попита отново какво казвам, не ме бил разбрал. Повторих му искането си. "Аз не мога нито да потвърдя, нито да отрека че децата ти са тука. Това аз не мога да сторя" - отговори той като гласът му продължаваше да трепери и продължи "Но да, ясно е, че ти искаш контакт с децата си". "-Да, ама разбира се! ." - с охота му потвърдих. "Искам да чуя как са!". "За съжаление аз не мога нито да потвърдя нито да отрека" - повтори ми той. "Но мога да ти дам името на контактното лице ("хандлйегарен"). Но тя днес не е на работа. Утре от 8.00 ч." "И как се казва тя?" - помолих го за име. "Хандлйегарен се казва Катариина Рандрюп" - отвърна той като че ли целият се тресеше от вълнение. "Ааа, една твърде добре стара позната! - възкликнах аз. "Тя добре ме познава". "Ааа, така ли? Но ти имаш право да звъниш отново през същия телефон. През централата!"- гласът му трепереше ве повече и повече, като че ли презастраховайки се предварително никога повече да не звъня на директния им номер, който грижливо бяха опазили и скътали месеци наред от мен, от дознанието на майката. На една майка която я е грижа за децата си. И желае контакт.Контакт. От нервност ли се разтрепери той? От страх ли? От притеснение ли? Страшни емоции се криеха зад тоя глас. Какви ли? От него лъхаше дирекно на детска смърт. С кого ли разговарях? Кой имаше достъп до децата ми, които бях родила и отгледала сама 14 години. И които ми бяха откраднали най-брутално. С всеобщата благословия на шведската държава. Мистерията "Атенагоурден" продължава. Стискам палци да не е осеяна с детски трупове вече. | |
|
| |
| Antal kommentarer: 1 | ||
| ||
Copyright MyCorp © 2024 | Website builder - uCoz